Формирането на буреносните облаци се наблюдава когато силно нагорещената земна повърхност формира така наречените възходящи въздушни потоци наречини (терми). Като по-леки, въздушните маси от топъл въздух, исдигайки се постепенно истиват, докато влагата с които са наситени почне да кондензира , и се превърнат в малки кълбовидни бели облачета. Тези атмосверни явления водят до създаването на електрически заряди които са следствие на триенето между топлия и студения въздух на границата на термата , както и триенето между различните твърди частици (водни капки, парченца лед, земни прахообразни частици) вътре в облъка. Физическите процеси при формирането на бурята са съпроводени от електростатични явления, при които разнородно заредените частици се разделят. Леките, с положителен заряд, се пренасят нагоре от възходящите въздушни потоци, докато по-тежките, с отрицателен заряд, се спускат надолу и така облакът се превръща в един гигантски дипол. Когато натрупването на заряди достигне до стойността на пробивното напрежение се получава електрически разряд, който може да бъде вътре в самия облак, между два съседни облака или между облака и земната повърхност. Последният вид разряд се нарича мълния. При равнинен терен електрическото поле между облака и земята може да достигне интензитет от 15kV/m до 20kV/m. Различни фактори и форми на терена могат да мултиплицират интензитета на полето. В определени точки то може да се окаже десетки, стотици и дори хиляди пъти по-голямо. При сравнително големи обекти като небостъргачи, големи комини, кули и други тези разряди може да доведат до директни удари на мълния.

Първи импулс на мълнията:

Линейната мълния представлява искрово разреждане най-често между облака и Земята, вътре в облака или между два облака. В последния случай може да достигне до 40 км дължина. Линейната мълния има зигзагообразна форма с много разклонения.

В повечето случаи мълнията, която стига до земята, започва да се образува в долната част на облака. Между отрицателно зареденото облачно дъно и земната повърхност, която е заредена положително, по индукция се създава електрично поле. С това завършва първият импулс на мълнията.

Електричното поле създава тъй наречения главен канал по който започва втория импулс, отначало с първичен лидер, стреловиден, последван от обратно разреждане – вторичен лидер. Вторичният лидер, т.е. мълнията отправила се от земята към първичния лидер (идващ от облака) причинява пожарите по сгради, складове, жилища… Една от функциите намълниезащитата е да осигури безопасен път на вторичния лидер, т.е. извежда го на безопасно за хора и сгради разстояние!

Втори импулс на мълнията:

Ширината на канала на мълнията е около 40-50 см, но почти цялото количество електричество протича по оста му, която е широка само 1-4 см. В канала се развива много висока температура заради която мълнията има ослепителен блясък(светкавица). Тя е съпроводена от оглушителен тътен(гръмотевица), който е резултат от внезапното разширяване на въздуха поради високата температура и последващото го рязко свиване.

Положително или отрицателно заредени са:

95% от мълниите към земята са отрицателни по отношение на земята. Когато се появи положителна мълния, то това е в края на активния живот на буреносен облак и единична искра може да разреди целия горен положително зареден център с мълния от невероятна сила. Казано с две думи, положителните мълнии са по-редки и от друга страна по-страховити!