Важно е да се отбележи, че мълниеприемниците с изпреварващо действие не привличат мълниите, а имат само по-голям радиус на защита! Това е погрешно схващане което битува сред хората които не са запознати с принципа на действие на този тип мълниезащитна инсталация.

Основния принцип на действие на мълниеприемника с изприварващо действие е съсдаване трасе на нисък импеданс по посока на буреносния облък наречено възходящ лидер, като по този начин низходящия лидер създаден от облака, които е по посока на земната повърхност и търси място за електрически разряд, бива поведен да се разреди не в някоя точка на нисък импеданс която той случайно избере, а само и единствено по трасето определено от възходящият лидер. По този начин мълниеприемника с изпреварващо действие не “привлича” и не “хваща” мълнията, а само и единствено повдига точката на среща на двата заряда. Тя става във въздуха на много по-голямо растояние от защитаваният обект, отколкото при всеки друг конвенционален мълниеприемник. В следствие на това радиусът на мълниезащитната сфера при мълниеприемника с изпреварващо действие е също така много по-голям от този на обикновения прътов мълниеприемник (гръмоотвода).

Образуването на възходящи лидери е отдавна наблюдавано явление по време на буря. Когато нисходящите лидери на мълнията наближът земната повърхност електрическото поле се увеличава, като достига стойности от порядъка на 10 kV/m. Която и да е проводяща повърхност може да създаде възходящ лидер! В случая на пасивен мълниеприемник възходящия лидер се разпространява сомо след значителен период на реорганизация на електрическия заряд. В случаите когато се използва мълниеприемник с изпреварващо действие продължителността на възбуждане на възходящ лидер се съкращава значително! Ето защо неговото действие е “изпреварващо” и ги наричаме мълниеприемници с изпреварващо действие.

Принципът на действие на мълниеприемниците с изпреварващо действие са няколко и са патент на съответната фирма-производител. Първият е с използване на алтернативен захранващ източник,като при този принцип вградената в мълниеприемника електроника се захранва, чрез генериране на електреческа енергия от слънчева светлина или вятър. Тези мълниеприемници не са за предпочитане поради факта че, условията за генериране на електрическа енергия не винаги може да са налице и в най-важния момент мълниеприемника да не бъде приведен в действие. Това може да се окаже фатално. Те са по-ефтини, но не толкова надеждни. Вторият принцип е използване ефекта на електростатичното поле. Когато атмосферните условия създадат предпоставка за формиране на облаци с определен електрически заряд електрическото поле между облака и земята започва постепенно да нараства като в даден момент то достига стойности от хиляди V/m. между облака и земята. Достигайки определена критична точка на електростатичното поле от порядъка на 10 кV/m. електронната система на мълниеприемникът започва да акумолира електрическа енергия от него.

В момента в който контрола по зареждане индикира че, прякото попадение от мълния е застрашително предстоящо ( критичната сойност на напрежение между облака и земята при което токът от мълнията протича към земята), мълниеприемникът започва да емитира високоволтови, високочестотни импулси използвайки акумолираната преди това, от електростатичното поле енергия. Това позволява да се създаде възходящ лидер от мълниеприемника, разпостраняващ се в посока на низходящия лидер идващ от мълниеносния облак, който “улавя” мълнията.

С други думи функционирането на мълниеприемника с изпреварващо действие е основано на електрическите характеристики при формирането на мълния. Целта на мълниеприемниците е да контролират мястото на попадение на мълнията като създават възходящ канал по посока на облака, създавайки по този начин контролиран път за преминаване на силния ток на мълнията към земята. Предимството на активния мълниеприемник е, че благодарение на вградения активен източник на йонно излъчване, който се задейства от създалото се електрическо поле, създава възходящ канал много по-рано от всеки друг обект в зоната на защита. Бързата реакция е основната отличителна характеристика на новия мълниеприемник спрямо конвенционалния. Така активния мълниеприемник „улавя” мълнията по-рано в сравнение с обикновения мълниеприемник. Разликата във времето (?Т) се измерва в микросекунди (?s) и се нарича изпреварващо време.

Мълниеприемните пръти представляват прът от стомана, алуминий или мед с напречно сечение не по-малко от 100 mm2 и дължина не по-малка от 0.2 m. Максималната дължина на прътите принципно е неограничена, но на практика дължината на мълниеприемните пръти които се използват е не повече от 6–7m. Увеличаването на мълниезащитната зона на прътовите мълниеприемници чрез увеличаване на височината им се ограничава от тяхната механична якост и изисквания за по сериозно укрепване. Най-често използваните са между 3 и 4m.Поставяните на комин обикновено са медни или алуминиеви с диаметър 13-16 mm.

От естетически съображения (да не се загрозяват външният вид на сградата) вместо прът по билото на покрива може да се монтират къси антени с дължина от около 50 cm и разстояние по между им не повече от 6 m, като задължително на не повече от 50 cm от краищата на билото трябва да има антена. Те са свързани с подходящ алуминиев проводник със сечение не по-малко от 50mm2. На комините също се поставят антени – една при широчина на комина до 1,2 m и две – при по-голяма.

При наличие на телевизионна,телекомуникационна или сателитна антена, нейната носеща конструкция също трябва задължително да бъде съединена с проводника. Същото се отнася и за метални тръби на вентилационни системи, слънчеви батерии, климатици и всякъкви агрегати които по проект конструктивно са положени на покривната конструкция. За любителите на ретродизайна има мълниеприемници с оригинално оформен меден или алуминиев ветропоказател.

Мълниезащитната зона на прътовите мълниеприемници представлява конус около тях с връх в горния край на приемника и радиус на основата r. При височина h на пръта големината на r за мълниезащитна зона тип А е приблизително 1,1h, а за тип Б – приблизително 1,5h. При необходимост от голяма площ на зоната се поставят два или повече мълниеприемника. При това когато зоните им на защита се допират, всяка от тях се определя, все едно че приемникът е самостоятелен.

Мълниеприемници могат да се реализират и под формата на един или повече проводници, опънати между две опори. Така се получава по-голяма зона на мълниезащита в сравнение с прътовите мълниеприемници. Проводниците са едножилни от AlMgSi 0.5 със сечение не по-малко от 50mm2.

Втората разновидност на конвенционалната мълниезащитна инсталация са мълниеприемните мрежи използвани при защита на сгради и съоръжения с плоска покривна конструкция. Проводникът с които се изпълнява мълниеприемната мрежа е изработен от алуминиева сплав AlMgSi 0.5 или мед и е с диаметър 8 mm. Монтира се на карета върху специални свободно лежащи пластмасово-бетонови основи, като площта на едно каре не трябва да надвишава 36m2.

Пластмасово-бетоновите опори не се залепват а лежат свободно върху покривната конструкция. Опорите осигуряват отстояние от 10см. на проводника от покривната равнина и го закрепват стабилно върху нея. Ако се налага ремонт на покрива те лесно се монтират и демонтират. Пластмасовият им кожух е изработен от UV-устойчива пластмаса която издържа на всякакви метеорологични условия (темперетура, влага, дъжд и др.) Когато върху покривната равнина има монтирани съоръжения или вентилационни въздухоотводи за тяхната защита се монтират допълнително мачти с дължина 1-2 метра. Електрическите връски между отделните елементи на този вид мълниезащитна инсталация се осъществяват посредством специални клемни съединения, позволяващи лесен монтаж и демонтаж на мълниезащитната инсталация при евентуални ремонти на покрива.