Конвенционалната мълниезащитна инсталация е най-старата, най-опростената и добре позната, технология за защита на сгради и жива сила от директно попадение на мълния. Нейни основни компоненти са прътовите мълниеприемници и мълниеприемната мрежа, които чрез проводник са свързани към заземителните гнезда – мястото където се усъществява връската със земния участък.

Мълниеприемните пръти представляват прът от стомана, алуминий или мед с напречно сечение не по-малко от 100 mm2 и дължина не по-малка от 0.2 m. Максималната дължина на прътите принципно е неограничена, но на практика дължината на мълниеприемните пръти които се използват е не повече от 6–7m. Увеличаването на мълниезащитната зона на прътовите мълниеприемници чрез увеличаване на височината им се ограничава от тяхната механична якост и изисквания за по сериозно укрепване. Най-често използваните са между 3 и 4m.Поставяните на комин обикновено са медни или алуминиеви с диаметър 13-16 mm.

От естетически съображения (да не се загрозяват външният вид на сградата) вместо прът по билото на покрива може да се монтират къси антени с дължина от около 50 cm и разстояние по между им не повече от 6 m, като задължително на не повече от 50 cm от краищата на билото трябва да има антена. Те са свързани с подходящ алуминиев проводник със сечение не по-малко от 50mm2. На комините също се поставят антени – една при широчина на комина до 1,2 m и две – при по-голяма.

При наличие на телевизионна,телекомуникационна или сателитна антена, нейната носеща конструкция също трябва задължително да бъде съединена с проводника. Същото се отнася и за метални тръби на вентилационни системи, слънчеви батерии, климатици и всякъкви агрегати които по проект конструктивно са положени на покривната конструкция. За любителите на ретродизайна има мълниеприемници с оригинално оформен меден или алуминиев ветропоказател.

Мълниезащитната зона на прътовите мълниеприемници представлява конус около тях с връх в горния край на приемника и радиус на основата r. При височина h на пръта големината на r за мълниезащитна зона тип А е приблизително 1,1h, а за тип Б – приблизително 1,5h. При необходимост от голяма площ на зоната се поставят два или повече мълниеприемника. При това когато зоните им на защита се допират, всяка от тях се определя, все едно че приемникът е самостоятелен.

Мълниеприемници могат да се реализират и под формата на един или повече проводници, опънати между две опори. Така се получава по-голяма зона на мълниезащита в сравнение с прътовите мълниеприемници. Проводниците са едножилни от AlMgSi 0.5 със сечение не по-малко от 50mm2.

Втората разновидност на конвенционалната мълниезащитна инсталация са мълниеприемните мрежи използвани при защита на сгради и съоръжения с плоска покривна конструкция. Проводникът с които се изпълнява мълниеприемната мрежа е изработен от алуминиева сплав AlMgSi 0.5 или мед и е с диаметър 8 mm. Монтира се на карета върху специални свободно лежащи пластмасово-бетонови основи, като площта на едно каре не трябва да надвишава 36m2.

Пластмасово-бетоновите опори не се залепват а лежат свободно върху покривната конструкция. Опорите осигуряват отстояние от 10см. на проводника от покривната равнина и го закрепват стабилно върху нея. Ако се налага ремонт на покрива те лесно се монтират и демонтират. Пластмасовият им кожух е изработен от UV-устойчива пластмаса която издържа на всякакви метеорологични условия (темперетура, влага, дъжд и др.) Когато върху покривната равнина има монтирани съоръжения или вентилационни въздухоотводи за тяхната защита се монтират допълнително мачти с дължина 1-2 метра. Електрическите връски между отделните елементи на този вид мълниезащитна инсталация се осъществяват посредством специални клемни съединения, позволяващи лесен монтаж и демонтаж на мълниезащитната инсталация при евентуални ремонти на покрива.